Удавникът - поет...
Признавам си понякога, че плача.
Очите ми са тъжни по рождение.
За някого все боря се да знача.
Да бъда в любовта му, въжделение...
Признавам си - тъгата ме обдишва
със жлъчната си пареща отрова.
Дори и след смъртта си ще обичам
убийствените страдащи любови...
Признавам си, че давят ме вълните.
Такъв съм аз, удавникът - поет!
Пресъхвал съм на хората очите,
а в моите е винаги море...
Стихопат.
Danny Diester
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
.
