21 sept 2006, 12:49

Удивително...Красиво...И грозно...

  Poesía
900 0 9

В нозете ми пътечка криволичи
от мравчици, забързани за някъде.
Организираност и дисциплина
в труда си мравката намира.
Кой и тук така умело е вкарал ред?
Незная, но е удивително...

По жиците накацалите лястовици
в редица подредени, като скица
на чертожник, опънати със точност
на разтояния една от друга.
В посоката на погледа им симетричност
Каква е тази геометричност?
И кой така умело ги подрежда?
Незная, но е тъй красиво...

На някаква опашка хора чакащи за нещо
мрънкат, а някой май се пререди...
настана страшна суматоха...сбиха се,
и псуваха във утрото все още сънено.
Държат се, като някакви животни.
Защо ли? Незная! Но е  грозно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...