21 sept 2006, 12:49

Удивително...Красиво...И грозно...

  Poesía
902 0 9

В нозете ми пътечка криволичи
от мравчици, забързани за някъде.
Организираност и дисциплина
в труда си мравката намира.
Кой и тук така умело е вкарал ред?
Незная, но е удивително...

По жиците накацалите лястовици
в редица подредени, като скица
на чертожник, опънати със точност
на разтояния една от друга.
В посоката на погледа им симетричност
Каква е тази геометричност?
И кой така умело ги подрежда?
Незная, но е тъй красиво...

На някаква опашка хора чакащи за нещо
мрънкат, а някой май се пререди...
настана страшна суматоха...сбиха се,
и псуваха във утрото все още сънено.
Държат се, като някакви животни.
Защо ли? Незная! Но е  грозно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....