Sep 21, 2006, 12:49 PM

Удивително...Красиво...И грозно...

  Poetry
898 0 9

В нозете ми пътечка криволичи
от мравчици, забързани за някъде.
Организираност и дисциплина
в труда си мравката намира.
Кой и тук така умело е вкарал ред?
Незная, но е удивително...

По жиците накацалите лястовици
в редица подредени, като скица
на чертожник, опънати със точност
на разтояния една от друга.
В посоката на погледа им симетричност
Каква е тази геометричност?
И кой така умело ги подрежда?
Незная, но е тъй красиво...

На някаква опашка хора чакащи за нещо
мрънкат, а някой май се пререди...
настана страшна суматоха...сбиха се,
и псуваха във утрото все още сънено.
Държат се, като някакви животни.
Защо ли? Незная! Но е  грозно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...