Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото,
дочакал полъха на вятъра,
на тупкащия дъжд
по клоните разголени,
по локвите…
отрязан къс от смръщено небе.
И слънцето сред тътени,
и облаци да се провре.
Улових есента.
В капка дъжд.
В тъжен лист.
Улових я в думи
…и в стих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
