27 oct 2022, 7:40

Улових есента

  Poesía » Otra
731 3 15

Улових есента,

улових я тъжна, разплакана,

с въздишката на лист отронил се,

застинал в нищото…

Тежи на плещите му лятото,

дочакал полъха на вятъра,

на тупкащия дъжд

по клоните разголени,

по локвите…

отрязан къс от смръщено небе.

И слънцето сред тътени,

и облаци да се провре.

Улових есента.

В капка дъжд.

В тъжен лист.

Улових я в думи

…и в стих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вал, освен разплакана, нека е и красива
    Миленка, стопли ме! Благодаря ти, за милите думи!
  • Уловила си я, защото имаш любящи пръсти и нежно сърце. Красиво е и носталгично
  • Запази я задълго
  • Иржи, радвам се да те видя на страничката си!
  • Ама наистина си я "уловила" есента, Скити, и нали я държиш, та подробно я разглеждаш и описваш, описваш....Много красиво! Насладих се безкрайно!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...