Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото,
дочакал полъха на вятъра,
на тупкащия дъжд
по клоните разголени,
по локвите…
отрязан къс от смръщено небе.
И слънцето сред тътени,
и облаци да се провре. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up