11 jul 2008, 14:13

Уловката на думите

  Poesía
642 0 8
 

 

 

Аз не зная какво да ти кажа.

Поизносени вече слова

все ме спъват досами паважа,

изпод калдъръма наднича трева.

 

Аз не зная къде ще отида.

В странен залез, в миг съкровен

като малка разтворена мида

да очаквам щастливия ден...

 

Аз не зная къде ще замръкна

в този свят пурпурно жив.

В мен когато струната млъкне,

ще усетя, че и ти си щастлив.

 

Не, не зная какво да ти кажа

в този дъжд, с ноемврийски сълзи.

Все ме спъват досами паважа

неизречени още мечти...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...