Jul 11, 2008, 2:13 PM

Уловката на думите

  Poetry
638 0 8
 

 

 

Аз не зная какво да ти кажа.

Поизносени вече слова

все ме спъват досами паважа,

изпод калдъръма наднича трева.

 

Аз не зная къде ще отида.

В странен залез, в миг съкровен

като малка разтворена мида

да очаквам щастливия ден...

 

Аз не зная къде ще замръкна

в този свят пурпурно жив.

В мен когато струната млъкне,

ще усетя, че и ти си щастлив.

 

Не, не зная какво да ти кажа

в този дъжд, с ноемврийски сълзи.

Все ме спъват досами паважа

неизречени още мечти...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...