Уловката на думите
Аз не зная какво да ти кажа.
Поизносени вече слова
все ме спъват досами паважа,
изпод калдъръма наднича трева.
Аз не зная къде ще отида.
В странен залез, в миг съкровен
като малка разтворена мида
да очаквам щастливия ден...
Аз не зная къде ще замръкна
в този свят пурпурно жив.
В мен когато струната млъкне,
ще усетя, че и ти си щастлив.
Не, не зная какво да ти кажа
в този дъжд, с ноемврийски сълзи.
Все ме спъват досами паважа
неизречени още мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
