Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
25 oct 2018, 23:11

Умирам в съня си. Тогава, когато.. 

  Poesía » Otra
611 8 22

Слънцето пръсва стотици лъчи,
листенцата розови тихичко капят
цяла нощ пял, моят славей мълчи,
воалите нощни в росата се стапят.

 

Едничкото време, в което съм аз,
и тихо е, тихо до плач и до болка.
Съня от нощес ще разкажа без глас.
Не пита тревата, ни кой, нито колко.

 

Денят ми змия е, в тревата пълзи.
прикрива се шарено в есенно злато   
Усещам ухапване. Няма сълзи.
Умирам в съня си. Тогава, когато..

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??