Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
25.10.2018 г., 23:11 ч.

Умирам в съня си. Тогава, когато.. 

  Поезия » Друга
610 8 22

Слънцето пръсва стотици лъчи,
листенцата розови тихичко капят
цяла нощ пял, моят славей мълчи,
воалите нощни в росата се стапят.

 

Едничкото време, в което съм аз,
и тихо е, тихо до плач и до болка.
Съня от нощес ще разкажа без глас.
Не пита тревата, ни кой, нито колко.

 

Денят ми змия е, в тревата пълзи.
прикрива се шарено в есенно злато   
Усещам ухапване. Няма сълзи.
Умирам в съня си. Тогава, когато..

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??