25.10.2018 г., 23:11

Умирам в съня си. Тогава, когато..

Поезия » Друга

779 8 22

Слънцето пръсва стотици лъчи,
листенцата розови тихичко капят
цяла нощ пял, моят славей мълчи,
воалите нощни в росата се стапят.

Едничкото време, в което съм аз,
и тихо е, тихо до плач и до болка.
Съня от нощес ще разкажа без глас.
Не пита тревата, ни кой, нито колко.

Денят ми змия е, в тревата пълзи.
прикрива се шарено в есенно злато
Усещам ухапване. Няма сълзи.
Умирам в съня си. Тогава, когато..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Иржи (Ирина Филипова)

Бляла ли съм,спала ли съм ,тогава,когато....си публикувала тоя стих,Наде! Перфектно сътворен,както всички до сега!Само сънувай по-ведри сънища....А как харесвам кратките ти фрази!!! И многоточията,които и аз много употребявам!

2018-11-11T12:35:55+02:00
contessa (Светла Асенова)

Много красиво...

2018-11-11T11:11:18+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Меги, Мъдрост моя, Дари, благодаря! От сърце!

2018-10-30T12:14:32+02:00
Довереница (Дочка Василева)

""Едничкото време в което си ти"...
И всичко започва "Тогава когато"
И даже кошмара превръща се в стих.
И слънце изгрява" Тогава, когато..."

2018-10-30T02:31:56+02:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

"Не пита тревата, ни кой, нито колко."

Хубаво е, Наде!

2018-10-30T00:04:41+02:00