Oct 25, 2018, 11:11 PM

Умирам в съня си. Тогава, когато.. 

  Poetry » Other
553 8 22

Слънцето пръсва стотици лъчи,
листенцата розови тихичко капят
цяла нощ пял, моят славей мълчи,
воалите нощни в росата се стапят.

 

Едничкото време, в което съм аз,
и тихо е, тихо до плач и до болка.
Съня от нощес ще разкажа без глас.
Не пита тревата, ни кой, нито колко.

 

Денят ми змия е, в тревата пълзи.
прикрива се шарено в есенно злато   
Усещам ухапване. Няма сълзи.
Умирам в съня си. Тогава, когато..

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??