12 oct 2008, 21:20

Умираща във времето...

Poesía

815 0 1

Какъв жесток е убиец времето,
когато ни боли.
Когато кръвта умира
отделно от душата.
Стрелките златни
със стъпки кървави
летят... и те забиват във
земята...
Да беше болка като болка,
да кърви навън,
а не да се забива
с алчни пръсти...
Предумишлено убийствени
минутите текат,
безкрайно плачещи
и гъсти...
Как жестоко разкъсват
секундите плач.
Плач без сълзи, дълбоко.
Под кожата.
Всяка черна чертичка
по белия циферблат
е парченце от мен.
От сърцето със болката.
Как умирам на пода.
Да не умирах сама.
Да стисках в ръката
мечтите си...
Да бях онова дете,
което, тичащо в нощта,
се правеше, че
литва към звездите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ладида (Ема Венева)

Харесва ми, че е за времето и за болката от него. Но е малко преекспонирано сякаш. Би могла да бъдеш и по-лаконична, мисля си аз. Това, че можем да си служим с думи, не означава, че трябва да го правим на всяка цена, нали?

2008-10-13T00:30:31+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0