12 окт. 2008 г., 21:20

Умираща във времето...

Поэзия

812 0 1

Какъв жесток е убиец времето,
когато ни боли.
Когато кръвта умира
отделно от душата.
Стрелките златни
със стъпки кървави
летят... и те забиват във
земята...
Да беше болка като болка,
да кърви навън,
а не да се забива
с алчни пръсти...
Предумишлено убийствени
минутите текат,
безкрайно плачещи
и гъсти...
Как жестоко разкъсват
секундите плач.
Плач без сълзи, дълбоко.
Под кожата.
Всяка черна чертичка
по белия циферблат
е парченце от мен.
От сърцето със болката.
Как умирам на пода.
Да не умирах сама.
Да стисках в ръката
мечтите си...
Да бях онова дете,
което, тичащо в нощта,
се правеше, че
литва към звездите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ладида (Ема Венева)

Харесва ми, че е за времето и за болката от него. Но е малко преекспонирано сякаш. Би могла да бъдеш и по-лаконична, мисля си аз. Това, че можем да си служим с думи, не означава, че трябва да го правим на всяка цена, нали?

2008-10-13T00:30:31+03:00