Какъв жесток е убиец времето,
когато ни боли.
Когато кръвта умира
отделно от душата.
Стрелките златни
със стъпки кървави
летят... и те забиват във
земята...
Да беше болка като болка,
да кърви навън,
а не да се забива
с алчни пръсти...
Предумишлено убийствени
минутите текат,
безкрайно плачещи
и гъсти...
Как жестоко разкъсват
секундите плач.
Плач без сълзи, дълбоко.
Под кожата.
Всяка черна чертичка
по белия циферблат
е парченце от мен.
От сърцето със болката.
Как умирам на пода.
Да не умирах сама.
Да стисках в ръката
мечтите си...
Да бях онова дете,
което, тичащо в нощта,
се правеше, че
литва към звездите...