Oct 12, 2008, 9:20 PM

Умираща във времето...

Poetry

814 0 1

Какъв жесток е убиец времето,
когато ни боли.
Когато кръвта умира
отделно от душата.
Стрелките златни
със стъпки кървави
летят... и те забиват във
земята...
Да беше болка като болка,
да кърви навън,
а не да се забива
с алчни пръсти...
Предумишлено убийствени
минутите текат,
безкрайно плачещи
и гъсти...
Как жестоко разкъсват
секундите плач.
Плач без сълзи, дълбоко.
Под кожата.
Всяка черна чертичка
по белия циферблат
е парченце от мен.
От сърцето със болката.
Как умирам на пода.
Да не умирах сама.
Да стисках в ръката
мечтите си...
Да бях онова дете,
което, тичащо в нощта,
се правеше, че
литва към звездите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ладида (Ема Венева)

Харесва ми, че е за времето и за болката от него. Но е малко преекспонирано сякаш. Би могла да бъдеш и по-лаконична, мисля си аз. Това, че можем да си служим с думи, не означава, че трябва да го правим на всяка цена, нали?

2008-10-13T00:30:31+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0