21 abr 2012, 9:33

Умора 

  Poesía » Filosófica
470 0 0

За кой ли път душата се покри.

Ами сега? Претърсват я до голо.

В зениците ми пламъче мъжди -

отчаян опит да я заговорят.

И току виж ми писне да мълча,

пак ще привиждат заговори.

Оката, а езикът ù - кама -

душата моли отпуска по болест.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??