пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
21 апр. 2012 г., 09:33

Умора 

  Поэзия » Философская
469 0 0

За кой ли път душата се покри.

Ами сега? Претърсват я до голо.

В зениците ми пламъче мъжди -

отчаян опит да я заговорят.

И току виж ми писне да мълча,

пак ще привиждат заговори.

Оката, а езикът ù - кама -

душата моли отпуска по болест.

© Христина Комаревска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??