пилигрим (Христина Комаревска)
351 3
Apr 21, 2012, 9:33 AM

Умора 

  Poetry » Phylosophy
521 0 0
За кой ли път душата се покри.
Ами сега? Претърсват я до голо.
В зениците ми пламъче мъжди -
отчаян опит да я заговорят.
И току виж ми писне да мълча,
пак ще привиждат заговори.
Оката, а езикът ù - кама -
душата моли отпуска по болест.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Random works
: ??:??