Дочух, че вятъра по име ме повика
с полъха си нежен ме обгърна,
а мене тръпки ме побиха
и после изведнъж си тръгна.
След него слънцето видях
Короната му, златна, зад баира
Погали ме с лъчите топли и със смях
Подкара колесницата си противоположно на надира.
А аз стоях безмълвно, само със усмивка
Очите светеха в утрото с благодат
Че въпреки, напук на всяка битка
Аз ставам силен, и все по богат и по богат.
© Hristo Hristov Todos los derechos reservados