31.08.2024 г., 16:25 ч.

Усещане 

  Поезия » Философска
147 0 3

Дочух, че  вятъра по име ме повика

с полъха си нежен ме обгърна,

а мене тръпки ме побиха

и после изведнъж си тръгна.

 

След него слънцето видях

Короната му, златна, зад баира

Погали ме с лъчите топли и със смях

Подкара колесницата си противоположно на надира.

 

А аз стоях безмълвно, само със усмивка

Очите светеха в утрото с благодат

Че въпреки, напук на всяка битка

Аз ставам силен, и все по богат и по богат.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Напразно ми режете крилете, аз летя със сърцето »

26 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??