Дочух, че вятъра по име ме повика
с полъха си нежен ме обгърна,
а мене тръпки ме побиха
и после изведнъж си тръгна.
След него слънцето видях
Короната му, златна, зад баира
Погали ме с лъчите топли и със смях
Подкара колесницата си противоположно на надира.
А аз стоях безмълвно, само със усмивка
Очите светеха в утрото с благодат
Че въпреки, напук на всяка битка
Аз ставам силен, и все по богат и по богат.
© Hristo Hristov All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
