31 авг. 2024 г., 16:25

Усещане

660 0 3

Дочух, че  вятъра по име ме повика

с полъха си нежен ме обгърна,

а мене тръпки ме побиха

и после изведнъж си тръгна.

 

След него слънцето видях

Короната му, златна, зад баира

Погали ме с лъчите топли и със смях

Подкара колесницата си противоположно на надира.

 

А аз стоях безмълвно, само със усмивка

Очите светеха в утрото с благодат

Че въпреки, напук на всяка битка

Аз ставам силен, и все по богат и по богат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

26 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...