31 авг. 2024 г., 16:25

Усещане

655 0 3

Дочух, че  вятъра по име ме повика

с полъха си нежен ме обгърна,

а мене тръпки ме побиха

и после изведнъж си тръгна.

 

След него слънцето видях

Короната му, златна, зад баира

Погали ме с лъчите топли и със смях

Подкара колесницата си противоположно на надира.

 

А аз стоях безмълвно, само със усмивка

Очите светеха в утрото с благодат

Че въпреки, напук на всяка битка

Аз ставам силен, и все по богат и по богат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

26 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...