Усещаш ме със мъжката сетивност
и с тръпка, знаеща, че ще ме има,
в споделената и молеща взаимност,
сбъдваща се в тишината ни незрима.
И знаеш, че съм аз - така привично,
със сладостното, пърхащо очакване,
крещиш и чакаш ме, почти изрично,
от болката, пречистена в изплакване.
Изтръгваш ми душата - от обичане
и взимаш я във длани, да се стопли.
Аз искам те, защото си предричане -
на сладострастие и нежни вопли. ...