27 jun 2019, 8:34  

Светът за двама врича без да пита

  Poesía » Otra
628 7 11

Преди да задави юли
лятото с много троскот,
ръцете ми − сомнамбули
бяла риза ти носят.
Прах я в река единствена. 
Църквата беше до нея...
Очите ми калайдисваха 
попове всяка неделя.

Те не разбират, че в тях 
няма нелепи въпроси,
защото сърце на жена
може до гроба да пости. 
Навярно ризата го разбра, 
за да е вярно и просто... 
Аз изоставям света. 
Ти ме обичай пред Господ!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не съм усещала самонараняване, Гавриле, когато съм го писала, а направен осъзнат избор срещу лапите на времето и грубостта на света....
  • Райна,самонараняване това усещане имам след като прочетох стиха ти.А Създателят на всеки е дал по зрънце щастие.Защо да го заравяме?
  • Благодаря ви, приятели! хубави почивни дни ви пожелавам и вдъхновение !
  • Още със заглавието "трепеш"!
  • Преди юли да роди издънка и троскот!
    В лято си отиват ризи и удавена сълза.
    Безсънна е знам чешмата, с мед и мляко на удавник!
    Измий и среши тревите, проси с щурчето под някой мост!
    Излей смирна и миро на тревите, че безсмъртието е само щит!
    В манастира си вържи нозете, че в пепел са и смъртна кал!
    В църквата опей очите, в мигла се зачева грях!
    С неделя и молитвата на поп, бездушна е знам тишината,
    в олтар и белег на небесен свод!
    До гроб се сяда и мълчи, раздават се окови и Содом-
    жигосване за връщане и прераждане в предишен живот!
    До икона се говори, въпросителни закърпени с ветрове
    и поискване!
    Изоставяне на лудости, в глухарче, писмо без адрес!
    Ти и само ти Обичай ме пред Бог!
    by niki_art!

    Браво Райне!!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...