27.06.2019 г., 8:34  

Светът за двама врича без да пита

629 7 11

Преди да задави юли
лятото с много троскот,
ръцете ми − сомнамбули
бяла риза ти носят.
Прах я в река единствена. 
Църквата беше до нея...
Очите ми калайдисваха 
попове всяка неделя.

Те не разбират, че в тях 
няма нелепи въпроси,
защото сърце на жена
може до гроба да пости. 
Навярно ризата го разбра, 
за да е вярно и просто... 
Аз изоставям света. 
Ти ме обичай пред Господ!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съм усещала самонараняване, Гавриле, когато съм го писала, а направен осъзнат избор срещу лапите на времето и грубостта на света....
  • Райна,самонараняване това усещане имам след като прочетох стиха ти.А Създателят на всеки е дал по зрънце щастие.Защо да го заравяме?
  • Благодаря ви, приятели! хубави почивни дни ви пожелавам и вдъхновение !
  • Още със заглавието "трепеш"!
  • Преди юли да роди издънка и троскот!
    В лято си отиват ризи и удавена сълза.
    Безсънна е знам чешмата, с мед и мляко на удавник!
    Измий и среши тревите, проси с щурчето под някой мост!
    Излей смирна и миро на тревите, че безсмъртието е само щит!
    В манастира си вържи нозете, че в пепел са и смъртна кал!
    В църквата опей очите, в мигла се зачева грях!
    С неделя и молитвата на поп, бездушна е знам тишината,
    в олтар и белег на небесен свод!
    До гроб се сяда и мълчи, раздават се окови и Содом-
    жигосване за връщане и прераждане в предишен живот!
    До икона се говори, въпросителни закърпени с ветрове
    и поискване!
    Изоставяне на лудости, в глухарче, писмо без адрес!
    Ти и само ти Обичай ме пред Бог!
    by niki_art!

    Браво Райне!!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...