27.06.2019 г., 8:34  

Светът за двама врича без да пита

627 7 11

Преди да задави юли
лятото с много троскот,
ръцете ми − сомнамбули
бяла риза ти носят.
Прах я в река единствена. 
Църквата беше до нея...
Очите ми калайдисваха 
попове всяка неделя.

Те не разбират, че в тях 
няма нелепи въпроси,
защото сърце на жена
може до гроба да пости. 
Навярно ризата го разбра, 
за да е вярно и просто... 
Аз изоставям света. 
Ти ме обичай пред Господ!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не съм усещала самонараняване, Гавриле, когато съм го писала, а направен осъзнат избор срещу лапите на времето и грубостта на света....
  • Райна,самонараняване това усещане имам след като прочетох стиха ти.А Създателят на всеки е дал по зрънце щастие.Защо да го заравяме?
  • Благодаря ви, приятели! хубави почивни дни ви пожелавам и вдъхновение !
  • Още със заглавието "трепеш"!
  • Преди юли да роди издънка и троскот!
    В лято си отиват ризи и удавена сълза.
    Безсънна е знам чешмата, с мед и мляко на удавник!
    Измий и среши тревите, проси с щурчето под някой мост!
    Излей смирна и миро на тревите, че безсмъртието е само щит!
    В манастира си вържи нозете, че в пепел са и смъртна кал!
    В църквата опей очите, в мигла се зачева грях!
    С неделя и молитвата на поп, бездушна е знам тишината,
    в олтар и белег на небесен свод!
    До гроб се сяда и мълчи, раздават се окови и Содом-
    жигосване за връщане и прераждане в предишен живот!
    До икона се говори, въпросителни закърпени с ветрове
    и поискване!
    Изоставяне на лудости, в глухарче, писмо без адрес!
    Ти и само ти Обичай ме пред Бог!
    by niki_art!

    Браво Райне!!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...