Jun 27, 2019, 8:34 AM  

Светът за двама врича без да пита

  Poetry » Other
632 7 11

Преди да задави юли
лятото с много троскот,
ръцете ми − сомнамбули
бяла риза ти носят.
Прах я в река единствена. 
Църквата беше до нея...
Очите ми калайдисваха 
попове всяка неделя.

Те не разбират, че в тях 
няма нелепи въпроси,
защото сърце на жена
може до гроба да пости. 
Навярно ризата го разбра, 
за да е вярно и просто... 
Аз изоставям света. 
Ти ме обичай пред Господ!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не съм усещала самонараняване, Гавриле, когато съм го писала, а направен осъзнат избор срещу лапите на времето и грубостта на света....
  • Райна,самонараняване това усещане имам след като прочетох стиха ти.А Създателят на всеки е дал по зрънце щастие.Защо да го заравяме?
  • Благодаря ви, приятели! хубави почивни дни ви пожелавам и вдъхновение !
  • Още със заглавието "трепеш"!
  • Преди юли да роди издънка и троскот!
    В лято си отиват ризи и удавена сълза.
    Безсънна е знам чешмата, с мед и мляко на удавник!
    Измий и среши тревите, проси с щурчето под някой мост!
    Излей смирна и миро на тревите, че безсмъртието е само щит!
    В манастира си вържи нозете, че в пепел са и смъртна кал!
    В църквата опей очите, в мигла се зачева грях!
    С неделя и молитвата на поп, бездушна е знам тишината,
    в олтар и белег на небесен свод!
    До гроб се сяда и мълчи, раздават се окови и Содом-
    жигосване за връщане и прераждане в предишен живот!
    До икона се говори, въпросителни закърпени с ветрове
    и поискване!
    Изоставяне на лудости, в глухарче, писмо без адрес!
    Ти и само ти Обичай ме пред Бог!
    by niki_art!

    Браво Райне!!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...