20 oct 2016, 18:41

Усмихвам се

  Poesía
588 0 4

Усмихвам се на своите неволи!

Усмихвам се на своята тъга.

На своите мисли бели,

на тъгите по света.

За вярата, за любовта,

и за живота.

Бих дал не само част,

а цял живот...

Бих дал последната усмивка.

Но да почувствам гъдела, живеца.

Тоз същият, от който сърцето

тръпнещо изгаря.

Възпира слово, цвят, екстаз.

Увива се във теб и с теб умира.

Но с усмивка дивна напуска

този свят.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Влади,Васе за хубавите коментари до нови!!!☺
  • Най-накрая усмивка! Продължавай! Поздрав!
  • Благодаря Таничка коментарът ти ме усмихна!!!До нови мила!!!☺
  • Продължавай да се усмихваш, Ачо!
    Така животът става по- лек и цветен!
    Поздрави и усмивки и от мен!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....