Усмихвам се
Усмихвам се на своите неволи!
Усмихвам се на своята тъга.
На своите мисли бели,
на тъгите по света.
За вярата, за любовта,
и за живота.
Бих дал не само част,
а цял живот...
Бих дал последната усмивка.
Но да почувствам гъдела, живеца.
Тоз същият, от който сърцето
тръпнещо изгаря.
Възпира слово, цвят, екстаз.
Увива се във теб и с теб умира.
Но с усмивка дивна напуска
този свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
