20 окт. 2016 г., 18:41

Усмихвам се 

  Поэзия
374 0 5

Усмихвам се на своите неволи!

Усмихвам се на своята тъга.

На своите мисли бели,

на тъгите по света.

За вярата, за любовта,

и за живота.

Бих дал не само част,

а цял живот...

Бих дал последната усмивка.

Но да почувствам гъдела, живеца.

Тоз същият, от който сърцето

тръпнещо изгаря.

Възпира слово, цвят, екстаз.

Увива се във теб и с теб умира.

Но с усмивка дивна напуска

този свят.

 

© Ангел Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви Влади,Васе за хубавите коментари до нови!!!☺
  • Най-накрая усмивка! Продължавай! Поздрав!
  • Много ми хареса, особено тук:

    "Бих дал последната усмивка.
    Но да почувствам гъдела, живеца.
    Тоз същият, от който сърцето
    тръпнещо изгаря.
    Възпира слово, цвят, екстаз.
    Увива се във теб и с теб умира.
    Но с усмивка дивна напуска
    този свят."
    Поздравления!
  • Благодаря Таничка коментарът ти ме усмихна!!!До нови мила!!!☺
  • Продължавай да се усмихваш, Ачо!
    Така животът става по- лек и цветен!
    Поздрави и усмивки и от мен!
Предложения
: ??:??