20 окт. 2016 г., 18:41

Усмихвам се

590 0 4

Усмихвам се на своите неволи!

Усмихвам се на своята тъга.

На своите мисли бели,

на тъгите по света.

За вярата, за любовта,

и за живота.

Бих дал не само част,

а цял живот...

Бих дал последната усмивка.

Но да почувствам гъдела, живеца.

Тоз същият, от който сърцето

тръпнещо изгаря.

Възпира слово, цвят, екстаз.

Увива се във теб и с теб умира.

Но с усмивка дивна напуска

този свят.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Влади,Васе за хубавите коментари до нови!!!☺
  • Най-накрая усмивка! Продължавай! Поздрав!
  • Благодаря Таничка коментарът ти ме усмихна!!!До нови мила!!!☺
  • Продължавай да се усмихваш, Ачо!
    Така животът става по- лек и цветен!
    Поздрави и усмивки и от мен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...