20 окт. 2016 г., 18:41

Усмихвам се

589 0 4

Усмихвам се на своите неволи!

Усмихвам се на своята тъга.

На своите мисли бели,

на тъгите по света.

За вярата, за любовта,

и за живота.

Бих дал не само част,

а цял живот...

Бих дал последната усмивка.

Но да почувствам гъдела, живеца.

Тоз същият, от който сърцето

тръпнещо изгаря.

Възпира слово, цвят, екстаз.

Увива се във теб и с теб умира.

Но с усмивка дивна напуска

този свят.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Влади,Васе за хубавите коментари до нови!!!☺
  • Най-накрая усмивка! Продължавай! Поздрав!
  • Благодаря Таничка коментарът ти ме усмихна!!!До нови мила!!!☺
  • Продължавай да се усмихваш, Ачо!
    Така животът става по- лек и цветен!
    Поздрави и усмивки и от мен!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....