Разбивай се в мен!
Със сила зловеща.
Не те каня...
Това не е среща!
Да бях вълнолом,
къс от беса ти да взема!
Да бях залив тих,
на брега му, да просна
душата ти гневна..
Разбивай се в мен!
Скала съм, но мека и нежна!
Следите от рани предишни –
не лекувам съдба неизбежна!
Не съм обелиск,
не предлагам безкрайни вселени!
Нямам начало и край!
Но последно приемам...
Душевокрушенци!
© Просто Някой Todos los derechos reservados
Любов на приливи и отливи...за разбитите души.