16 июл. 2018 г., 16:38

уСмирение*

2K 2 3

Разбивай се в мен!
Със сила зловеща.
Не те каня...
Това не е среща!

 

Да бях вълнолом,
къс от беса ти да взема!
Да бях залив тих,
на брега му, да просна
душата ти гневна..

 

Разбивай се в мен!
Скала съм, но мека и нежна!
Следите от рани предишни –
не лекувам съдба неизбежна!

 

Не съм обелиск,
не предлагам безкрайни вселени!
Нямам начало и край!
Но последно приемам...
Душевокрушенци!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Просто Някой Все права защищены

* – Заглавието е одобрено в компросис с гл.2 ,чл.4, ал.3 от Правилника на сайта, поради двусмислието, вложено от автора. (бел. ред.)

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...