16.07.2018 г., 16:38 ч.

уСмирение* 

  Поезия » Любовна
1481 2 3

Разбивай се в мен!
Със сила зловеща.
Не те каня...
Това не е среща!

 

Да бях вълнолом,
къс от беса ти да взема!
Да бях залив тих,
на брега му, да просна
душата ти гневна..

 

Разбивай се в мен!
Скала съм, но мека и нежна!
Следите от рани предишни –
не лекувам съдба неизбежна!

 

Не съм обелиск,
не предлагам безкрайни вселени!
Нямам начало и край!
Но последно приемам...
Душевокрушенци!

© Просто Някой Всички права запазени

* – Заглавието е одобрено в компросис с гл.2 ,чл.4, ал.3 от Правилника на сайта, поради двусмислието, вложено от автора. (бел. ред.)

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??