уСмирение*

Jul 16, 2018, 4:38 PM

Poetry » Love

1249 2 4

Разбивай се в мен!
Със сила зловеща.
Не те каня...
Това не е среща!

Да бях вълнолом,
къс от беса ти да взема!
Да бях залив тих,
на брега му, да просна
душата ти гневна..

Разбивай се в мен!
Скала съм, но мека и нежна!
Следите от рани предишни –
не лекувам съдба неизбежна!

Не съм обелиск,
не предлагам безкрайни вселени!
Нямам начало и край!
Но последно приемам...
Душевокрушенци!

* – Заглавието е одобрено в компросис с гл.2 ,чл.4, ал.3 от Правилника на сайта, поради двусмислието, вложено от автора. (бел. ред.)

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Петър1 (Петър Димитров)

2018-07-27T02:28:15+03:00

Раздяла и съединение: морето и брега.
Любов на приливи и отливи...за разбитите души.
contessa (Светла Асенова)

2018-07-16T23:45:06+03:00

Хареса ми...
Plevel (Силвия Илиева)

2018-07-16T22:46:02+03:00

Бушуващо стихотворение, много е хубаво!