уСмирение*

Poetry » Love

2K 2 3

Разбивай се в мен!
Със сила зловеща.
Не те каня...
Това не е среща!

Да бях вълнолом,
къс от беса ти да взема!
Да бях залив тих,
на брега му, да просна
душата ти гневна..

Разбивай се в мен!
Скала съм, но мека и нежна!
Следите от рани предишни –
не лекувам съдба неизбежна!

Не съм обелиск,
не предлагам безкрайни вселени!
Нямам начало и край!
Но последно приемам...
Душевокрушенци!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* – Заглавието е одобрено в компросис с гл.2 ,чл.4, ал.3 от Правилника на сайта, поради двусмислието, вложено от автора. (бел. ред.)

Comments

Петър1 (Петър Димитров)

Раздяла и съединение: морето и брега.
Любов на приливи и отливи...за разбитите души.

2018-07-27T02:28:15+03:00
contessa (Светла Асенова)

Хареса ми...

2018-07-16T23:45:06+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Бушуващо стихотворение, много е хубаво!

2018-07-16T22:46:02+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0