28 may 2024, 7:59

Усмивката

631 0 0

       У С М И В К А Т А

 

Усмивката на нашата планета

нащърбена от мегаполиси,бълващи пушеци,

шизофренично оглежда Космоса спретнат

и с надежда напрегнато се ослушва...

 

Малките,щъкащи вечно човечета

все по-намръщено се оглеждат,

започват нови войни,окрилени от фалшиви надежди,

чрез които присаждат глобалния рекет.

 

Джокондата продължава загадъчно,да се усмихва,

Чаплин танцува Най-Великия Танц с Насъщния Хляб,

поддържайки мило и тъжно бодрия ритъм,

но светът за тези усмивки почти вече е сляп.

 

Единствената надежда е в новите поколения,

заредени с Мощна Енергия,Компактна и Свята,

бълваща Изконни,Извечни Прозрения,

отговорни за Светлото Бъдеще на Земята.

 

Детската усмивка гарнирана с бебешко гукане,

адмирира магията на любовните страсти,

полага основите на Универсална Нова Наука

и открехва Триъгълника на Човешкото Щастие.

 

09.05.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...