28 мая 2024 г., 07:59

Усмивката

632 0 0

       У С М И В К А Т А

 

Усмивката на нашата планета

нащърбена от мегаполиси,бълващи пушеци,

шизофренично оглежда Космоса спретнат

и с надежда напрегнато се ослушва...

 

Малките,щъкащи вечно човечета

все по-намръщено се оглеждат,

започват нови войни,окрилени от фалшиви надежди,

чрез които присаждат глобалния рекет.

 

Джокондата продължава загадъчно,да се усмихва,

Чаплин танцува Най-Великия Танц с Насъщния Хляб,

поддържайки мило и тъжно бодрия ритъм,

но светът за тези усмивки почти вече е сляп.

 

Единствената надежда е в новите поколения,

заредени с Мощна Енергия,Компактна и Свята,

бълваща Изконни,Извечни Прозрения,

отговорни за Светлото Бъдеще на Земята.

 

Детската усмивка гарнирана с бебешко гукане,

адмирира магията на любовните страсти,

полага основите на Универсална Нова Наука

и открехва Триъгълника на Човешкото Щастие.

 

09.05.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...