28.05.2024 г., 7:59

Усмивката

607 0 0

       У С М И В К А Т А

 

Усмивката на нашата планета

нащърбена от мегаполиси,бълващи пушеци,

шизофренично оглежда Космоса спретнат

и с надежда напрегнато се ослушва...

 

Малките,щъкащи вечно човечета

все по-намръщено се оглеждат,

започват нови войни,окрилени от фалшиви надежди,

чрез които присаждат глобалния рекет.

 

Джокондата продължава загадъчно,да се усмихва,

Чаплин танцува Най-Великия Танц с Насъщния Хляб,

поддържайки мило и тъжно бодрия ритъм,

но светът за тези усмивки почти вече е сляп.

 

Единствената надежда е в новите поколения,

заредени с Мощна Енергия,Компактна и Свята,

бълваща Изконни,Извечни Прозрения,

отговорни за Светлото Бъдеще на Земята.

 

Детската усмивка гарнирана с бебешко гукане,

адмирира магията на любовните страсти,

полага основите на Универсална Нова Наука

и открехва Триъгълника на Човешкото Щастие.

 

09.05.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...