28.05.2024 г., 7:59

Усмивката

621 0 0

       У С М И В К А Т А

 

Усмивката на нашата планета

нащърбена от мегаполиси,бълващи пушеци,

шизофренично оглежда Космоса спретнат

и с надежда напрегнато се ослушва...

 

Малките,щъкащи вечно човечета

все по-намръщено се оглеждат,

започват нови войни,окрилени от фалшиви надежди,

чрез които присаждат глобалния рекет.

 

Джокондата продължава загадъчно,да се усмихва,

Чаплин танцува Най-Великия Танц с Насъщния Хляб,

поддържайки мило и тъжно бодрия ритъм,

но светът за тези усмивки почти вече е сляп.

 

Единствената надежда е в новите поколения,

заредени с Мощна Енергия,Компактна и Свята,

бълваща Изконни,Извечни Прозрения,

отговорни за Светлото Бъдеще на Земята.

 

Детската усмивка гарнирана с бебешко гукане,

адмирира магията на любовните страсти,

полага основите на Универсална Нова Наука

и открехва Триъгълника на Човешкото Щастие.

 

09.05.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...