а въжетата - сатенени.
И дъхът ти струна е, опъната.
По нея гарванът
клавирно точи перата си.
Адът са рани,
със смях и мед захаросани.
С тях опиват се лудите. В пирове.
А онези, зрящите,
които касапски пробождат
душата и вярата,
са по-слепи от слепите.
Нямам място да дишам.
Само огньове,
от вода и добрина запалени.
© Ана Todos los derechos reservados