а въжетата - сатенени.
И дъхът ти струна е, опъната.
По нея гарванът
клавирно точи перата си.
Адът са рани,
със смях и мед захаросани.
С тях опиват се лудите. В пирове.
А онези, зрящите,
които касапски пробождат
душата и вярата,
са по-слепи от слепите.
Нямам място да дишам.
Само огньове,
от вода и добрина запалени.
© Ана All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
