В Ада смокините са бели,
а въжетата - сатенени.
И дъхът ти струна е, опъната.
По нея гарванът
клавирно точи перата си.
Адът са рани,
със смях и мед захаросани.
С тях опиват се лудите. В пирове.
А онези, зрящите,
които касапски пробождат
душата и вярата,
са по-слепи от слепите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up