В Ада смокините са бели,
а въжетата - сатенени.
И дъхът ти струна е, опъната.
По нея гарванът
клавирно точи перата си.
Адът са рани,
със смях и мед захаросани.
С тях опиват се лудите. В пирове.
А онези, зрящите,
които касапски пробождат
душата и вярата,
са по-слепи от слепите. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up