6 feb 2011, 20:51

В четири 

  Poesía » Otra
710 0 21

 

 

                                        В   ЧЕТИРИ



Тишината простреля съня ми със писък среднощен.

Аз отворих очи. Оглушах или чувах го още?



После с чувство тревожно прегърна ме лампата бледа

и докоснах косите на мама, заспали в безреда.



А по бузките още личеше цвета на живота,

но не можеше вече да чуе среднощния вопъл...



Беше влязла жестоката Смърт във дома ни с косата,

затова своя писък изстреля във мен тишината.



Взех си сбогом с последната топла целувка от нея,

но ме буди пак в четири мама... с молба да живея.



 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??