Feb 6, 2011, 8:51 PM

В четири

  Poetry » Other
852 0 21

 

 

                                        В   ЧЕТИРИ



Тишината простреля съня ми със писък среднощен.

Аз отворих очи. Оглушах или чувах го още?



После с чувство тревожно прегърна ме лампата бледа

и докоснах косите на мама, заспали в безреда.



А по бузките още личеше цвета на живота,

но не можеше вече да чуе среднощния вопъл...



Беше влязла жестоката Смърт във дома ни с косата,

затова своя писък изстреля във мен тишината.



Взех си сбогом с последната топла целувка от нея,

но ме буди пак в четири мама... с молба да живея.



 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога приказката на живота е наистина много тъжна, но той трябва да продължи...Хубаво ми е от усещането, че сте с мен, приятели!
  • Тъжно е ,но живата продължава...!
  • И е толкова странно и неразбираемо,
    че рожденните дати живеят след нас.
    Първа дата,тире,втора дата и паметник,
    нови бръчки,свещица и спомен за точния час...

    Поклон пред паметта на майка ти!
  • Така ми се искаше и на този рожден ден да направя торта за мама...
    Дано поне стихотворението ми е стигнало до нея..!
  • Много силен стих!!!!!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...