В ЧЕТИРИ
Тишината простреля съня ми със писък среднощен.
Аз отворих очи. Оглушах или чувах го още?
После с чувство тревожно прегърна ме лампата бледа
и докоснах косите на мама, заспали в безреда.
А по бузките още личеше цвета на живота,
но не можеше вече да чуе среднощния вопъл...
Беше влязла жестоката Смърт във дома ни с косата,
затова своя писък изстреля във мен тишината.
Взех си сбогом с последната топла целувка от нея,
но ме буди пак в четири мама... с молба да живея.