6.02.2011 г., 20:51

В четири

Поезия » Друга

851 0 21

В ЧЕТИРИ

Тишината простреля съня ми със писък среднощен.

Аз отворих очи. Оглушах или чувах го още?

После с чувство тревожно прегърна ме лампата бледа

и докоснах косите на мама, заспали в безреда.

А по бузките още личеше цвета на живота,

но не можеше вече да чуе среднощния вопъл...

Беше влязла жестоката Смърт във дома ни с косата,

затова своя писък изстреля във мен тишината.

Взех си сбогом с последната топла целувка от нея,

но ме буди пак в четири мама... с молба да живея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Понякога приказката на живота е наистина много тъжна, но той трябва да продължи...Хубаво ми е от усещането, че сте с мен, приятели!

2011-02-10T14:44:15+02:00
Melany71 (Светла)

Тъжно е ,но живата продължава...!

2011-02-08T14:42:00+02:00
Довереница (Дочка Василева)

И е толкова странно и неразбираемо,
че рожденните дати живеят след нас.
Първа дата,тире,втора дата и паметник,
нови бръчки,свещица и спомен за точния час...

Поклон пред паметта на майка ти!

2011-02-07T23:44:27+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Така ми се искаше и на този рожден ден да направя торта за мама...
Дано поне стихотворението ми е стигнало до нея..!

2011-02-07T22:51:07+02:00
danda (Даниела)

Много силен стих!!!!!!!

2011-02-07T14:04:21+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0