6.02.2011 г., 20:51 ч.

В четири 

  Поезия » Друга
660 0 22

 

 

                                        В   ЧЕТИРИ



Тишината простреля съня ми със писък среднощен.

Аз отворих очи. Оглушах или чувах го още?



После с чувство тревожно прегърна ме лампата бледа

и докоснах косите на мама, заспали в безреда.



А по бузките още личеше цвета на живота,

но не можеше вече да чуе среднощния вопъл...



Беше влязла жестоката Смърт във дома ни с косата,

затова своя писък изстреля във мен тишината.



Взех си сбогом с последната топла целувка от нея,

но ме буди пак в четири мама... с молба да живея.



 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??