В четири

Поэзия » Другая

854 0 21

В ЧЕТИРИ

Тишината простреля съня ми със писък среднощен.

Аз отворих очи. Оглушах или чувах го още?

После с чувство тревожно прегърна ме лампата бледа

и докоснах косите на мама, заспали в безреда.

А по бузките още личеше цвета на живота,

но не можеше вече да чуе среднощния вопъл...

Беше влязла жестоката Смърт във дома ни с косата,

затова своя писък изстреля във мен тишината.

Взех си сбогом с последната топла целувка от нея,

но ме буди пак в четири мама... с молба да живея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Понякога приказката на живота е наистина много тъжна, но той трябва да продължи...Хубаво ми е от усещането, че сте с мен, приятели!

2011-02-10T14:44:15+02:00
Melany71 (Светла)

Тъжно е ,но живата продължава...!

2011-02-08T14:42:00+02:00
Довереница (Дочка Василева)

И е толкова странно и неразбираемо,
че рожденните дати живеят след нас.
Първа дата,тире,втора дата и паметник,
нови бръчки,свещица и спомен за точния час...

Поклон пред паметта на майка ти!

2011-02-07T23:44:27+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Така ми се искаше и на този рожден ден да направя торта за мама...
Дано поне стихотворението ми е стигнало до нея..!

2011-02-07T22:51:07+02:00
danda (Даниела)

Много силен стих!!!!!!!

2011-02-07T14:04:21+02:00