9 jun 2020, 14:23  

В дланта на спомен 

  Poesía » De amor, Otra
862 3 8
Луната падна като тънък нож,
разпука сънено зората.
Ръката скри я в гръден кош,
притискайки сърцето до тъгата.
Нощта е тиха, щом не спим,
ужасно звуците разтяга
в безлики пипълца на непростим
безумен грях: и ни наляга.
Разплита си косите като мим,
с гримаси разтопил сърцето.
Очите светят в този дим,
проблясъкът ухае като цвете. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??