В дланта на спомен
В дланта на спомен
Луната падна като тънък нож,
разпука сънено зората.
Ръката скри я в гръден кош,
притискайки сърцето до тъгата.
Нощта е тиха, щом не спим,
ужасно звуците разтяга
в безлики пипълца на непростим
безумен грях: и ни наляга.
Разплита си косите като мим,
с гримаси разтопил сърцето.
Очите светят в този дим,
проблясъкът ухае като цвете.
Объркват чудеса тъга
и търсят длан, в която да полегнат.
По пътя си сами ли са сега,
към край светът им ще побегне.
А липсата е тънка като плач
нечут от никого, разрошен,
гладувал дълго пламнал здрач,
от страх на нищото положен.
Рисувай още: трябваш ми
(привършват се сънливите ми нощи),
сред нашата сълза попаднеш ли
на призрак много влюбен още.
Луната падна като тънък нож,
разпука сънено зората.
Ръката скри я в гръден кош,
притискайки сърцето до тъгата.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
meteor (Crazy Blake) , зарадва ме твоят хубав и положителен прочит, благодаря! Не се наемам да определям стила си на писане, не се бях замисляла, че оставам здраво стъпила на земята, но може и да е така, времето всичко ще си покаже
-
Благодаря много за милите думи!
-
В дланта ми спомена остави!
-
Йоана, много ти е хубаво.
-
Благодаря много за милите думи! Радвам се, че Ви хареса!
Благодаря и на всички прочели!
Да имате хубав ден! -
Какво великолепно метафорично заглавие! Каква въздействаща чувствена поезия! Браво, Йоана!
Твориш красота с живите си цветни думи! 🌹🍀🌹 -
Харесах.
Поздравявам те. -
Ето - за тези образи неземни ми копней душата.
И там ме тегли сърце ранено - към страната на тъгата!
Отново поднасяш изумителен стих, Йоана. Стих, който прострелва душата и я кара да изпитва томление.
"Луната падна като тънък нож,
разпука сънено зората.
Ръката скри я в гръден кош,
притискайки сърцето до тъгата."
"В дланта на спомена" оставам!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
