Луната падна като тънък нож,
разпука сънено зората.
Ръката скри я в гръден кош,
притискайки сърцето до тъгата.
Нощта е тиха, щом не спим,
ужасно звуците разтяга
в безлики пипълца на непростим
безумен грях: и ни наляга.
Разплита си косите като мим,
с гримаси разтопил сърцето.
Очите светят в този дим,
проблясъкът ухае като цвете. ...