26 jun 2007, 9:45

В душата ми си вечна... 

  Poesía
552 0 15
Ти си като дума,
захвърлена в пространството -
без зов за завръщане...
Ти си песен, без текст,
нечувана, неизпявана никога...
Ти си листо от есен -
жълто, падащо, до край уморено -
да е на високо, да е младо и зелено...
Ти си зима - мразовита, неистинска.
Нежелана си, като погребална песен.
Но съществуваш и растеш, като цвете...
Но не си красива, а грозна вещица...
В душата ми си вечна -
моя изстрадвана всеки миг... БОЛКА!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??