Jun 26, 2007, 9:45 AM

В душата ми си вечна...

  Poetry
726 0 15
Ти си като дума,
захвърлена в пространството -
без зов за завръщане...
Ти си песен, без текст,
нечувана, неизпявана никога...
Ти си листо от есен -
жълто, падащо, до край уморено -
да е на високо, да е младо и зелено...
Ти си зима - мразовита, неистинска.
Нежелана си, като погребална песен.
Но съществуваш и растеш, като цвете...
Но не си красива, а грозна вещица...
В душата ми си вечна -
моя изстрадвана всеки миг... БОЛКА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви много!
    Симеон,много си прав!Така е!
    Благодаря ти за коментара!
  • "Бягаме от Нея - сякаш Чума.
    За щастие и здраве се боим.
    Човърка ме въпрос: Ако я няма,
    как живота от смъртта да различим?"

  • Тази болка я изхвърляй от сърцето си....
    От нея смисъл няма,Гале!
    Разбери ме моля ти се,правилно!!!
  • Благодаря ти,Момчо!
  • Имаш нов стил на писане...Забелязвам и в предишното и в това стихче!
    Наистина звучат по много по-хубав и поетичен начин!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...