Jun 26, 2007, 9:45 AM

В душата ми си вечна... 

  Poetry
551 0 15
Ти си като дума,
захвърлена в пространството -
без зов за завръщане...
Ти си песен, без текст,
нечувана, неизпявана никога...
Ти си листо от есен -
жълто, падащо, до край уморено -
да е на високо, да е младо и зелено...
Ти си зима - мразовита, неистинска.
Нежелана си, като погребална песен.
Но съществуваш и растеш, като цвете...
Но не си красива, а грозна вещица...
В душата ми си вечна -
моя изстрадвана всеки миг... БОЛКА!

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??