26 июн. 2007 г., 09:45

В душата ми си вечна...

Поэзия

731 0 15

Ти си като дума,
захвърлена в пространството -
без зов за завръщане...
Ти си песен, без текст,
нечувана, неизпявана никога...
Ти си листо от есен -
жълто, падащо, до край уморено -
да е на високо, да е младо и зелено...
Ти си зима - мразовита, неистинска.
Нежелана си, като погребална песен.
Но съществуваш и растеш, като цвете...
Но не си красива, а грозна вещица...
В душата ми си вечна -
моя изстрадвана всеки миг... БОЛКА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ви много!
Симеон,много си прав!Така е!
Благодаря ти за коментара!

2007-06-27T13:31:48+03:00
Paur (Симеон Дончев)

"Бягаме от Нея - сякаш Чума.
За щастие и здраве се боим.
Човърка ме въпрос: Ако я няма,
как живота от смъртта да различим?"

2007-06-27T09:23:54+03:00
az_sum_si_az (Малина Ванкова)

Тази болка я изхвърляй от сърцето си....
От нея смисъл няма,Гале!
Разбери ме моля ти се,правилно!!!

2007-06-27T01:59:03+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ти,Момчо!

2007-06-27T01:24:01+03:00
moni_78 (Момчил Минков )

Имаш нов стил на писане...Забелязвам и в предишното и в това стихче!
Наистина звучат по много по-хубав и поетичен начин!!!

2007-06-27T00:35:56+03:00