Ти си като дума, захвърлена в пространството - без зов за завръщане... Ти си песен, без текст, нечувана, неизпявана никога... Ти си листо от есен - жълто, падащо, до край уморено - да е на високо, да е младо и зелено... Ти си зима - мразовита, неистинска. Нежелана си, като погребална песен. Но съществуваш и растеш, като цвете... Но не си красива, а грозна вещица... В душата ми си вечна - моя изстрадвана всеки миг... БОЛКА!
И без нея не може миличка,но знаеш ли кое е най важното,да се научим да я контролираме.Да я поглеждаме отстрани и отвисоко,и да я смаляваме!
Стихът ти е чудесен!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Симеон,много си прав!Така е!
Благодаря ти за коментара!