yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
558 9032
1 may 2010, 12:34  

В един сонет за древна катедрала 

  Poesía » De amor
649 0 18

Не твоето лице сега ме буди,

макар че лягам си със него,

във тънки очертания се губя,

на думи, подредени във кортеж.

 

И раждам се в изящно слово,

отпило от безгрижния ми смях,

накъсвам смислите до голо

и ги поръсвам със живот.

 

В съня ми тихо се прокрадва

един сонет за древна катедрала,

със Кръст, забит във небесата.

 

И заиграваме в старинна драма,

в която ти си с образа на Квазимодо,

а аз съм циганката Есмералда.

 

А обичта ти толкова голяма е,

посипала със спомен пътя ни

от Нотр Дам до Монтфауком.

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??