1 may 2010, 12:34  

В един сонет за древна катедрала 

  Poesía » De amor
717 0 18
Не твоето лице сега ме буди,
макар че лягам си със него,
във тънки очертания се губя,
на думи, подредени във кортеж.
И раждам се в изящно слово,
отпило от безгрижния ми смях,
накъсвам смислите до голо
и ги поръсвам със живот.
В съня ми тихо се прокрадва
един сонет за древна катедрала,
със Кръст, забит във небесата.
И заиграваме в старинна драма, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??